НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ИВАН ВАЗОВ - 1871" - СОПОТ

      Един от основните стожери в тази високоотговорна дейност е Народно Читалище "Иван Вазов". Първите съобщения за наличие на Читалище в Сопот датират от 1870-1871г. Началото е трудно. Липсва подкрепа от по-заможните граждани и дълго време читалището не развива никаква дейност, което прави впечатление и е отразено в редица дописки в тогавашния български печат. След 1871 г. читалището постепенно излиза от първоначалния застой, за да може през 1873г.да подпомогне читалището в Цариград със значителната за онова време сума от 200 златни гроша. Явно е, че за да се отзове на помощ с подобна сума, читалището в Сопот има вече зад гърба си голяма дейност и здрава подкрепа от местната общественост. Затова 1871 г. се смята за годината, в която Читалището е основано. През 1971г. се чества 100 годишнината от основаването му., а през 2001 г. - 130 годишнината.

     Основано е през 1871 г. под името "Братство", една година след като Левски изгражда в Сопот таен революционен комитет. Основатели на Читалището са будни младежи, членове на комитета, начело с неговия секретар - учителя Ганчо Попниколов. Първи го подкрепят сопотските емигранти в Румъния, които му изпращат 25 турски лири, абонират го за в-к "Македония" и сп. "Училище". Читалището и комитетът взаимно се подпомагат. Читалищни членове събират помощи за народното дело, а комитетът съдействува за поддържането на библиотека и читалня. Първоначално читалището е устроено в местното училище. Подредбата на помещението става благодарение отзивчивостта на сопотненци. Те даряват маси, столове, книги, картини и др. нужни предмети.

През 1871 г. се играе и първата пиеса пред публика и това е "Стоян войвода". Тъй като пиесата е неподходяща за турската власт, в началото се играе първото действие на "Многострадална Геновева". Постановката има голям успех и се играе пред пълен салон в мъжкото училище. През 1872г. се играе "Райна княгиня", а по-късно и "Зла жена". През 1874-75г. при изключителен успех преминава представянето на "Многострадална Геновева"", което Иван Вазов прекрасно описва в романа "Под игото"" в главата под название "Представлението". Приходите от постановката отиват в полза на читалището и местният революционен комитет. Безспорен е приносът на читалището за създаване на онзи революционен кипеж в навечерието на Априлското въстание, неповторимо предаден от Вазов в романа "Под игото".

     През юли 1877г. Сопот е опожарен и десетки жители са избити. След Освобождението градът бавно се възстановява, икономически запада и част от населението се изселва. Угасва и читалището, както и много други читалища в страната.

     През 1895г. в Сопот се провежда сбирка на учители за изграждане на Околийско учителско дружество, а на 9 ноември 1897г. се възстановява Читалището под името "Искра" с председател енергичният и високообразован учител Владимир Мигев. Иван Вазов, който по онова време е министър на Народното просвещение изпраща на читалището 250 лв. държавна помощ и 100 лв. от личните си средства., а през следващите години му подарява отпечатаните свои творби, много от които и до днес се пазят в читалищната библиотека. След смъртта на поета - 1921 г. читалището е преименувано и носи неговото име и до днес.

     Основна дейност на читалището е библиотеката. Най- ревностни носители на книги в Сопот са многобройните учители, които наред с учебниците донасят и популярни тогава литературни произведения. Отначало в Сопот съществували частни библиотечни сбирки, чийто собственици ги предоставяли на съгражданите си.  Освен на български се срещали книги и на руски и френски език. Тук проличават връзките на учителите Аверкий Петрович и Калист Луков с един от най-първите радетели на библиотечното дело у нас Найден Геров.

     През 1921 г. читалището се помещава във Вазовия дюкян. Подема се инициатива за строеж на читалищна сграда. В продължение на десет години чрез волни помощи, вечеринки, забави, представления се събират средства. В приспособения салон в Радиното училище се играят пиесите: "Хъшове", "Майстори", "Големанов" , "Иванко" и др. Настъпва нов подем на театралната дейност. Изнасят се беседи против алкохолизма, тютюнопушенето. Във връзка с откриването на Вазовските машиностроителни заводи е проведена среща, посветена на Вазов с народния артист Матей Икономов, чието име днес носи самодейният театрален състав при читалището.

     На 10 април 1939г. се открива читалищното кино, което води до подсилване на културно-възпитателната роля на читалището. В първите години след 1944г. всички пристройки към салона са завършени и читалището става дом на културата. Създава се детска театрална школа, организират се изложби на местни художници като Никола Кръстанов, Теньо Милев, Иван Жеглов и др.

     Неспирен ход бележи библиотеката, книжният фонд нараства със всяка измината година, за да достигне през 1971 г. 16000 тома. Днес книжният фонд на библиотеката при НЧ "Иван Вазов"-Сопот наброява 27000 тома художествена, научно-популярна литература, справочници, речници и енциклопедии. Библиотеката ни е разположена на площ от 400 кв.м. и има обособени читалня, детски отдел и отдел за възрастни. В нея се провеждат детски утра, срещи-разговори с известни дейци на културата, и библиотеката активно подпомага културния и образователен живот в града ни чрез силата на печатното слово.

     Днес нашето читалище разполага със зрителна зала с 500 места, библиотека , гримьорни и репетиционни зали, изложбена зала. В читалището ни работят самодейните колективи: Мъжка вокална група "Сопот", ,женска фолклорна група"Незабравка", Младежки драматичен театър "Матей Икономов", детска вокална група "Приятели" и новосформираният средношколски танцов състав.

     Те вземат активно участие в културния живот както на Община - Сопот така и в културния живот на страната. Многобройни са изявите и наградите от фестивали и  конкурси на Мъжката вокална група"Сопот".

     Традиционно в читалището ни се честват различни празници от националния календар. Най- голямо място в културния календар на Читалището отделяме на "Базовите празници", които се честват ежегодно в рамките на седмицата, предхождаща рождената дата на нашия съгражданин и патрон на нашето читалище - Иван Вазов- 9 юли.

     Исторически читалищата са имали важно значение за формирането на българското национално съзнание в процеса му на излизане от османската орбита. Днес в началото на XXI- ви век , читалищата имат една много важна роля- да се превърнат в модерни центрове за неформално образование и информация, без да загубят изключителния си исторически принос в опазване на българщината и местните и национални традиции и култура.

     Читалището е институция с мисия. То откликва на актуалните потребности на българското общество от модернизация и развитие. За пореден път българското читалище е изправено пред предизвикателството да бъде катализатор на обществената енергия в процеса на приобщаване към ценностите на развития свят. Мисията на читалището може да се нарече общуване. Когато читалището е достатъчно гъвкаво ,то може да създаде модели на общуване, теми на общуване, комфорт на общуване. А дали ще общуват безработни,деца или художници - в читалището има място за всеки.

     Читалището е обърнато към бъдещето. То е място на знанието, то насърчава любопитство о и играта на ума. То предлага знание в услуга на живеенето - не само чрез своята библиотека, но като предоставя възможност за научаване от опита на живи хора.

     Читалищата са едни от малкото общности институции, които устояват на превратностите на историята и успяват да дадат на хората сигурност, надежда и опора във времена на изпитания.

     Читалищата като уникална по своята същност институции в света, трябва да бъдат ключов фактор както във формирането на гражданското общество, така и в представянето на самобитната българска култура в една Обединена Европа.